Актуално

Каква е историята на ракията?

В българската традиция присъства една напитка, която винаги намира място на трапезата. Тя от векове съпътства историята ни в делници и празници, като неразделна част от бита на българина. Сигурно се досещате, че става въпрос за ракията. В търговската мрежа откриваме много разнообразни варианти, а голяма част от хората продължават да си я приготвят и в домашни условия. 

Законът предвижда редица санкции за варенето на тази спиртна напитка, но това не пречи в почти всяко село да има казан за варене на гроздова, сливова, крушова и други разновидности ракии. Изкуството да се свари хубава и качествена алкохолна напитка е добре познато на една част от хората, които са запазили традицията. В търговската мрежа също могат да бъдат намерени разнообразни и оригинални варианти, ако искате да дегустирате нещо по-различно.

Какво е важно да знаем за ракията?

Освен в България тази напитка е известна и при другите балкански народи. Те също я обичат и използват от векове. Теориите за произхода ѝ са много. Според историците по нашите земи високо градусовата напитка се приготвя още от XIV-XV век. Въпреки че това са официалните данни, има вероятност тя да е позната дори няколко века преди това. 

Твърдението е подкрепено от факта, че в крепост до Ивайловград е намерен съд за варене на ракия датиращ от XI век. Каква точно е истината няма как да се определи, но след като напитката предизвиква толкова дискусии и коментари, това означава, че е наистина важна както за българите, така и за съседните ни народи.

На Балканите може да я срещнете под различни имена rakia, rakija, raki и т.н. Практически всяка страна смята, че това е нейно национално питие. По същество това е една и съща напитка, направена от грозде или друг плод. Технологията на приготвяне варира доста при различните народи и това е причината, понякога да няма почти никакво сходство между приготвените напитка от един и същи плод, но на различни места. 

Цветът на ракията може да бъде необятен и много интересен, тъй като в направата ѝ се използват много разнообразни плодове. Ще намерите прекрасна дюлева, кайсиева, мускатова и плодова, характерна за различните региони на страната. Основните плодове, които се използват от производителите са грозде и слива. Гроздето преобладава в България, докато от слива правят ракия най-вече в славянската част на Балканите. Напитката, която произвежда българинът е свързана не само със земята и плодовете, които отглежда, но и дълбоко с неговите корени. 

Има наистина специална връзка между отрудения човек и това, което е произвел от собствената си земя и по собствената си технология. Всяка домашна ракия е различна, защото начинът, по който се прави, се предава от поколение на поколение. Може да се съхранява както в бутилки, така и в бурета. Дървото е способно да ѝ вдъхне живот и да обогати вкуса. На добрата бъчва се дължи златистото оцветяване на напитката. Създаването ѝ е истинско изкуство.

Как се прави качествена ракия?

Начинът на приготвяне не се е променил много през годините. Всяко семейство си има собствена рецепта, която се предава през поколенията. Има и някои общи условия, важни при варенето на любимата ракия:

  • плодовете да са добре узрели – за да се получи добър продукт, материалът който се използва трябва също да е качествен. Важно е плодовете да са с висока захарност;
  • джибрите трябва да са с добър аромат – те не бива да са нито прекалено сладки, нито прекалено кисели. Ако ви се стори, че вкусът е леко горчив означава, че са престояли прекалено дълго;
  • има характерна особеност, ако варите костилкови плодове – първият един литър е добре да се отдели, защото е вреден и съдържа метил. Махнете костилките преди ферментацията на плодовете, за да избегнете горчивия вкус;
  • внимавайте колко захар ще сложите – според специалистите тя не трябва да бъде повече от 10 кг на 100 кг плод. Захарта, която използвате, е важно да бъде качествена, за да не се развали ферментацията;
  • трябва да е задължително около 40° – това е гаранция, че ароматите ще се запазят най-добре. Ако е под тези градуси, може да бъде опасна заради съдържанието на органични съединения;
  • казана за варене трябва да е дебел – този детайл е от ключово значение, защото ще разпределя топлината по най-правилен начин. Добре е материалът, от който е изработен, да бъде мед, заради антибактериалните му свойства.

Тази напитка е дълбоко залегнала в традицията на Балканите, но винаги трябва да се консумира с мярка.

Кои видове са предпочитани днес?

Въпреки голямата конкуренция на вносните напитки, хората продължават да дегустират и родното производство. Винпромите предлагат висококачествена и маркова ракия, традиционна за българския вкус. Ще ви дадем няколко конкретни примера:

  • стралджанска мускатова – използват се мускат и тамянка, а дестилата се произвежда по традиционна рецепта. Отлежава в дъбови бъчви най-малко шест месеца, което ѝ придава кехлибарен цвят и невероятен аромат. Може да се комбинира не само с традиционната кухня, но и с паста, сирена и други;
  • стара кайсиева 3YO ракия Троян – перфектно предложение от Винпром Троян. Тя е тригодишна и може да бъде намерена в разфасовка от 0.500 мл;
  • ракия отлежала Пещера – една от най-предпочитаните марки. Ще се насладите на перфектен балансиран вкус и аромат;
  • Бургас 63 специална 12YO – отлежала 12 годишна с невероятно високи вкусови характеристики. Подходяща е за специални поводи и подарък.

Днес в търговската мрежа може да намерите огромно разнообразие от качествени високо градусови напитки. Препоръчваме ви винаги да пазарувате от лицензирани магазини с богат асортимент.

Как правилно да поднесем ракията?

Тя може да се консумира през всички сезони на годината. Обикновено се налива направо от бутилката или предварително се прехвърля в малка стъклена каничка. Чашите могат да бъдат със столче или без, малки или по-големи, стига да са изработени от безцветно стъкло. Напитката е силно алкохолна и с нейната консумация не бива да се прекалява. Може да се поднесе с различни мезета, а също така и със зеленчуци, пресни или консервирани на салата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *