Графология – наука за разкриване на характера чрез почерка

Един от най-често възникващите проблеми в практиката е въпроса, относно наименованието на различните експертизи, свързани с почерка. Най-често използваното понятие „графологична експертиза“ всъщност в повечето случаи се употребява доста неточно. Настоящата статия хвърля светлина върху въпроса за науката Графология и графологичната експертиза. (б.р.)

Често в съдебните зали за изясняването на едни или други обстоятелства свързани с даденото дело се споменават думичките „ГРАФОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА“, или по-точно казано от Съда бива назначавана такава експертиза. Голяма част от експлоатиращите това понятие, както и самозвалите се в съдебния процес “графолози” не знаят и не си дават сметка, че всъщност това което те предоставят на българския Съд като графологическа експертиза само гравитира около Графологията като наука свързана с почерка.

Липсата на традиция, на учебни заведения и безконтролност в тази област, за разлика от считащите се за нормални държави, съвсем са деформирали и принизили качеството на предназначения за съдебния процес продукт, наречен условно “графологическа експертиза”. Едно от доказателствата за това е, че в съдебните зали тази експертиза веднъж бива наричана “графическа”, друг път пък “почеркова”, а понякога и с име нямащо нищо общо с науката за почерка. В тази връзка резонно и обяснимо е изключително многото на брой експертизи, които се налага да назначава Съда, за да се доближи до истината.

В контекста на горното трябва да се знае, че когато се оспорва автентичността на даден документ и се касае за установяването на изпълнителя на ръкописния текст или подпис в него, графологическата експертиза се свежда до нивото на графическата, или още казано почеркова експертиза. В съдебния процес компромисно тя може да се назована и с наложилото се в съдебната практика понятие “графологическа”, но експерта в своето експертното заключение трябва да отбележи, че става въпрос за “графическо” /почерково/ изследване на ръкописен текст или подпис.

Тогава, когато се налага да се разкрият тайните в почерка , за да се вникне в душата на личността и се установят нейните положителни или отрицателни качества, то тогава се извършва тъй наречения графологичен анализ. Извършвайки графологичния анализ, за разлика от графичния /почерковия/ специалиста-графолог се опира на психологията на движенията, като почерка се разглежда от много по-широк ъгъл.

Във връзка с гореизложеното, като съдебен експерт графолог спокойно би могъл да се назове този специалист по почеркознание използван в съдебния процес, който на практика при решаването на съответните задачи, би могъл да приложи прийомите на споменатите два типа анализ. Този подход би позволил, да бъде изяснено не само, кое е лицето, което е писало изследвания текст, но и какво представлява то като личност и по-конкретно какво е било неговото психическо и здравословно състояние в момента на написването на инкриминирания текст. За жалост на настоящия етап у нас такива специалисти почти не съществуват! По-голямата част от тези, които са в обръщение в съдебната система и които побързаха чисто комерсиално да се самоназоват “графолози”, до скоро като бивши служители на МВР считаха Графологията за окултна наука.

ГРАФОЛОГИЯТА

ГРАФОЛОГИЯТА е сериозна наука. Тя както всички науки има закони и принципи на които се подчинява. Има също и дълга история. Първите й основи са положени от французинът абат Жан-Иполит Мишон още през 1871г. Негов последовател е също французин, на име Крепиьо-Жамен, чиито трудове са преведени на много езици. Ето защо Франция се счита за родината на тази наука.
Графологията като много науки, в своето развитие е минала както през периоди на отричане, така и на възхвала.Днес в съвременния си вид, тя представлява наука за характера на човека. Наука която е в състояние по написаното от човека върху къс хартия, посредством графологическия анализ да открие неговите качества, недостатъци, въжделения, т.е. да проникне в неговата душа. Някои ще си помислят, че това е магьосничество или някаква шарлатанска игра. Не, графологията се опира на психологията на движенията, които се материализират посредством написаното. В нея няма нищо скрито. Тя има свои правила според, които почеркът може да бъде анализиран, класифициран и сравнен. Къде се крият нейните корени ?

Още от древни времена се е предполагало, че някои характерности в почерка са свързани с характера на този който ги е изписал. Така например далеч преди абат Мишон, още през 17 век италианския учител Камило Балди, публикувал книга за начина на разпознаване природата и качествата на писателя. Съществуват данни, че бележити писатели като Гьоте, Балзак, Александър Дюма, Едгар По, Жорш Санд и др. са се интересували от графологията. Като наука за почерка тя е била изучавана и от висшето духовенство.

Духовният баща на графологията , абат Мишон до основополагащата за графологията 1871година, в продължение на 30 години подробно е изследвал и изучавал мистериите на почерка. Своите открития той е публикувал в трудовете “Графологична система”; “Практическа методика”; “Речник на значимите неща” и още много почти непознати творби, съдържащи забележителни статии за историята на почерците на французите от най-древни времена.

Абат Мишон задълбочено изследва историята на Наполеон, през призмата и проследявайки развитието на неговия почерк. Той обхваща младежкия период, когато Бонапарт е бил още пламенен лейтенант в град Бриен, енергичен пълен с идеи, проследява неговия път до 18 Брюмер. Преминава през коронясването му като император, военните походи и победи и накрая изгнанието му на остров Света Елена.
Абат Мишон пропагандира тайните на почерка, четейки лекции в много европейски столици. Той е изработил множество графологически портрети, които са изненадвали аудиторията с точността на поставената от него диагноза. Той е този, който кръщава науката за почерка с името ГРАФОЛОГИЯ. През 1871г създава съществуващото и до днес графологично общество, което непрекъснато се разраства.
След смъртта на абат Мишон през 1886г. Крепиьо Жамен се е захванал да положи истинските и солидни основи на графологията. Със своите трудове и това което е оставил след себе си абат Мишон, той създава хартата на графологията. Така зъболекарят Жюл Крепьо – Жамен се превръща в бащата на съвременната графология.

В по-ново време особено значение на графологията е отдавало правителството на Райха. Така например на международния конгрес на графолозите през 1937година в Париж, то е изпратило представители единствено притежаващи държавна диплома за графолог. Учредявайки такава диплома правителството на Германия е предприело решителни стъпки за борба с шарлатаните, но за жалост войната през 1939г. е осуетила неговите действия в това направление.

Четейки написаното навярно се разсейват тъмните краски и погрешни представи , че графологията е мистерия изпълнена с множество лъжи и се заражда усещането , че тя е една сериозна наука. Самата думичка “графология” има гръцки произход , “графейн” – означава пиша, а “логос” – наука. В разширен смисъл това е една практическа психология да се опише човешката личност според почерка, един метод да се открият особеностите на индивидуалните качества на характера, вътрешния свят на този който пише.

През 1875г. във въведението към първата си книга “Графологична система” абат Мишон пише: “Истинската практическа наука цели познанието на човека. Познавачите на тази наука са силни в живота и то най-вече в света на сделките, защото се научават как да разгадават инстинктите, как да преценят характера, как да откриват страстите у другите хора….”

Силата и успеха на графологията се състои в това , че всяко човешко същество с характер слабо се интересува от калиграфските правила и пише спонтанно с целия си темперамент, с вродените си или придобити наклонности, т.е. целият се разкрива в почерка си. До като човек може да прикрива някои свои външни прояви и инстинкти с цел да се показва в добра светлина, то трудно би могъл да завоалира собствения си почерк. В тази връзка в същата книга абат Мишон пише : “…В тази борба кой е по-ловък : този ли който се маскира, защото има интерес да се скрие от погледите на този, който изучава и наблюдава? Обикновено този, който се крие. Той дори стига до там, че външно си придава качество, което не притежава и си слага толкова умела маска, че човек лесно може да се заблуди. Графологията позволява като се анализира почерка и се класира с психологическите му значения, да се открие истинския характер на този, който пише и да се свали маската му, да се съблече гол и да се види такъв, какъвто е.”

В днешно време в много държави графологията се счита за полезна наука. По телевизията , радиото , вестниците, списанията в интернет се публикуват интервюта на опитни графолози. Днес никой не отрича тази наука. В Германия в околностите на Щутгард съществува създадена графологична школа. В Австрия, Швейцария, Русия, Англия и Америка графологията може да бъде изборна дисциплина в някои учебни заведения. Въпреки това основателен е въпроса, каква може да бъде ползата от нея ?

Най-ценното е това, че графологията би ни помогнала да опознаем по-добре първо себе си, а след това и хората с които контактува ме. Да опознаеш себе си, това означава да откриеш ключа към земното щастие. Ти ще можеш да се поправяш, да се усъвършенствуваш, да бъдеш по-дисциплиниран и прочие: с една дума да бъдеш по-добър.
Графологията е ценен помощник на Темида. Хората на Правото могат да се възползват от нейните възможности и да бъдат по – прецизни при определянето на невинността и виновността на обвиняемите. Тук обаче трябва да се повтори, че традиционната експертизата, която се използва от Съдебната система има за цел да установи /идентифицира/ личността по написаното, докато графологията изследва почерка от много по-широк ъгъл. Тя вижда в почерка характерен жест при писане, в състояние е да разкрие цяла палитра от качества на личността.
Графологията може да бъде полезна както за родителите, така и за учителите, при възпитанието на децата , при тяхното професионално ориентиране съобразявайки го с характера им.
Тя може да подпомага лекарите с допълнителна информация, при диагностирането и контролирането на определени болести; Тя може да даде предварителна информация на сгодените за шансовете им за щастлив брак , отчитайки сходството или несходството в характерите.Тя осведомява за професионалния и нравствен облик на бъдещите партньори.

Графологията може да бъде и ценен съветник на съвременните бизнесмени, при разглеждането на молбите на кандидатите за работа или при разпределянето на различните служби. Тя ще им помогне да се съобразят не само с професионалните качества , но и с истинския морален облик и характер на кандидата.

Въпреки споделеното до тук, основателно биха възникнали и реплики от рода: да, ама почеркът може дори и в рамките на изписването на един лист да се измени; или пък, аз мога да променя почерка си по желание и т.н….. Що се касае до първата реплика, то би могло да се отговори по следния начин: никога определена гримаса или силен смях не променят коренно дадената физиономия, както и ако на една снимка сме излезли широко усмихнати, то това няма да попречи да ни познаят тази снимка. Така е и с графологията. Вариантите в почерка подсказват, за различните състояния на характера и влиянието, което оказват върху него именно различните душевни състояния.

Що се касае до втората реплика, то наистина човек умишлено би могъл да измени своя почерк, за да не се разкрие истинския му характер. До пълна промяна на почерка обаче, не може да се стигне.Винаги остават някои от неговите индивидуалности, които биха позволили да се определят известни качества или недостатъци.Ако човек реши изкуствено да променя почерка си, с някаква цел, то бързо би се уморил да внимава и неусетно постепенно ще започне да пише както обикновено си пише. Искаме или не, ние притежаваме единствен и индивидуален почерк. Но за да бъде верен един графологичен портрет, пишещия трябва да бъде искрен и да покаже истинския си почерк.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *